Направо към съдържанието

Европейски стандарти за изгорели газове

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Европейските стандарти за изгорели газове задават допустими стойности на изгорелите газове на моторните превозни средства, пускани на европейския пазар. Те са наречени с думата Euro и арабска (за леки коли) или римска (за товарни автомобили) цифра след нея, която означава хронологията на въвеждането им: Euro 1 ÷ 6, Euro I ÷ VI. Колкото е по-голямо числото, толкова по-високи са изискванията. Стандартите за емисиите на отработени газове са определени в редица директиви на Европейския съюз, които предвиждат постепенното въвеждане на все по-строги стандарти.

Ирландски етикет за означение енергийната ефективност на автомобил според класа на емисиите на CO2 (2008 г.)
Стандарти на ЕС за емисиите на бензинови автомобили (2006 г.)
Стандарти на ЕС за емисиите на дизелови автомобили (2006 г.)

През 1970 г. за пръв път вредните емисии са нормирани с директива 70/220/EEC за леки коли и ванове и с 88/77/EC за тежкотоварни камиони и автобуси. Постепенно изискванията се променят и повишават към все по-ниски нива, и през 1992 г. с директива 91/441/EEC е въведен първият стандарт „Euro 1“ за леките МПС. От есента на 2014 г. пусканите на пазара леки автомобили вече трябва да отговарят на стандарта „Euro 6“.[1]

За тежкотоварни МПС изискванията са сродни, като там стандартът, за разлика от тези при леките автомобили, се отбелязва с римска цифра: Euro I, Euro II....[2]

През 2005 г. новите автомобили са маркирани с клас на ефективност от „A“ до „G“ на база отделяния CO2, измерван в g/km. Целта е да запознае потребителите със степента на екологичност на съответното превозно средство. През 2013 г. Европейския парламент приема решение за лимитиране на този вид газ, отделян в атмосферата, като целта е през 2021 г. 100% от леките автомобили да емитират под 100 g/km CO2 (147 g/km за ванове).[3]

Токсични изгорели газове

[редактиране | редактиране на кода]

Ограниченията за вредни емисии от съответните стандарти и датите на влизане в сила са представени в следните таблици. С въвеждането на стандарта Euro 2 емисиите за дизелови и бензиновите двигатели са обособени самостоятелно.

Емисии изгорели газове за леки (пътнически) МПС (категория М)1, g/km[4]

Стандарт Дата CO THC NMHC NOx HC+NOx PM P [#/km]
Дизел
0,50 - - 0,180 0,230 0,005 6×1011
Euro 6 1 септември 2014 0,50 - - 0,080 0,170 0,005 6×1011
Бензин
Euro 1* 1 юли 1992 2,72 (3,16) - - - 0,97 (1,13) - -
Euro 2 1 януари 1996 2,2 - - - 0,5 - -
Euro 3 1 януари 2000 2,3 0,20 - 0,15 - - -
Euro 4 1 януари 2005 1,0 0,10 - 0,08 - - -
Euro 5 1 септември 2009 1,0 0,10 0,068 0,060 - 0,005** -
Euro 6 1 септември 2014 1,0 0,10 0,068 0,060 - 0,005** 6×1011***
1 Преди Euro 5 пътническите автомобили > 2500 kg бяха одобрени като лекотоварни превозни средства N1-I.
* Стойността в скоби показва съответствие с производствените лимити.
** Важи само за двигатели с директно впръскване.
*** 6×1012/km през първите три години от влизане на Euro 6 в сила.

За лекотоварни МПС

[редактиране | редактиране на кода]

Емисии изгорели газове за лекотоварни МПС с маса ≤1305 kg (категория N1), g/km[4]

Стандарт Дата CO THC NMHC NOx HC+NOx PM P [#/km]
Дизел
Euro 1 1 октомври 1994 2,72 - - - 0,97 0,14 -
Euro 2 1 януари 1998 1,0 - - - 0,7 0,08 -
Euro 3 1 януари 2000 0,64 - - 0,50 0,56 0,05 -
Euro 4 1 януари 2005 0,50 - - 0,25 0,30 0,025 -
Euro 5a 1 септември 2009 0,500 - - 0,180 0,230 0,005 -
Euro 5b 1 септември 2011 0,500 - - 0,180 0,230 0,005 6×1011
Euro 6 1 септември 2014 0,500 - - 0,080 0,170 0,005 6×1011
Бензин
Euro 1 1 октомври 1994 2,72 - - - 0,97 - -
Euro 2 1 януари 1998 2,2 - - - 0,5 - -
Euro 3 1 януари 2000 2,3 0,20 - 0,15 - - -
Euro 4 1 януари 2005 1,0 0,10 - 0,08 - - -
Euro 5 1 септември 2009 1,000 0,100 0,068 0,060 - 0,005* -
Euro 6 1 септември 2014 1,000 0,100 0,068 0,060 - 0,005* 6×1011
* Важи само за двигатели с директно впръскване.

Емисии изгорели газове за лекотоварни МПС с маса 1305 – 1760 kg (категория N1), g/km[4]

Стандарт Дата CO THC NMHC NOx HC+NOx PM P [#/km]
Дизел
Euro 1 1 октомври 1994 5,17 - - - 1,4 0,19 -
Euro 2 1 януари 1998 1,25 - - - 1,0 0,12 -
Euro 3 1 януари 2001 0,80 - - 0,65 0,72 0,07 -
Euro 4 1 януари 2006 0,63 - - 0,33 0,39 0,04 -
Euro 5a 1 септември 2010 0,630 - - 0,235 0,295 0,005 -
Euro 5b 1 септември 2011 0,630 - - 0,235 0,295 0,005 6×1011
Euro 6 1 септември 2015 0,630 - - 0,105 0,195 0,005 6×1011
Бензин
Euro 1 1 октомври 1994 5,17 - - - 1,4 - -
Euro 2 1 януари 1998 4,0 - - - 0,6 - -
Euro 3 1 януари 2001 4,17 0,25 - 0,18 - - -
Euro 4 1 януари 2006 1,81 0,130 - 0,10 - - -
Euro 5 1 септември 2010 1,810 0,130 0,090 0,075 - 0,005* -
Euro 6 1 септември 2015 1,810 0,130 0,090 0,075 - 0,005* 6×1011
* Важи само за двигатели с директно впръскване.

Емисии изгорели газове за лекотоварни МПС с маса >1760 kg до 3500 kg (категория N1), g/km[4]

Стандарт Дата CO THC NMHC NOx HC+NOx PM P [#/km]
Дизел
Euro 1 1 октомври 1994 6,9 - - - 1,7 0,25 -
Euro 2 1 януари 1998 1,5 - - - 1,2 0,17 -
Euro 3 1 януари 2001 0,95 - - 0,78 0,86 0,10 -
Euro 4 1 януари 2006 0,74 - - 0,39 0,46 0,06 -
Euro 5a 1 септември 2010 0,740 - - 0,280 0,350 0,005 -
Euro 5b 1 септември 2011 0,740 - - 0,280 0,350 0,005 6×1011
Euro 6 1 септември 2015 0,740 - - 0,125 0,215 0,005 6×1011
Бензин
Euro 1 1 октомври 1994 6,9 - - - 1,7 - -
Euro 2 1 януари 1998 5,0 - - - 0,7 - -
Euro 3 1 януари 2001 5,22 0,29 - 0,21 - - -
Euro 4 1 януари 2006 2,27 0,16 - 0,11 - - -
Euro 5 1 септември 2010 2,270 0,160 0,108 0,082 - 0,005* -
Euro 6 1 септември 2015 2,270 0,160 0,108 0,082 - 0,005* 6×1011
* Важи само за двигатели с директно впръскване.

За тежкотоварни МПС

[редактиране | редактиране на кода]

Категорията на тежкотоварните МПС обикновено включва камиони и автобуси с дизелови двигатели.

За разлика от леките и лекотоварните автомобили, тук вредните емисии се измерват в g/kWh (спрямо мощността на двигателя), а не в g/km и не може да бъде правено сравнение между двата стандарта.

Емисии изгорели газове за дизелови двигатели с висока мощност, g/kWh (димност в m−1, за Euro VI димността е kWh−1)[5]

Стандарт Дата Вид тест CO HC NOx PM Димност
Euro I 1992, < 85 kW

ECE R-49

4,5 1,1 8,0 0,612
1992, > 85 kW 4,5 1,1 8,0 0,36
Euro II 1 октомври 1996 4,0 1,1 7,0 0,25
1 октомври 1998 4,0 1,1 7,0 0,15
Euro III Октомври 1999 ESC & ELR 1,0 0,25 2,0 0,02 0,15
1 октомври 2000

ESC & ELR

2,1 0,66 5,0 0,10
0,13*
0,8
Euro IV 1 октомври 2005 1,5 0,46 3,5 0,02 0,5
Euro V 1 октомври 2008 1,5 0,46 2,0 0,02 0,5
Euro VI 31 декември 2013 1,5 0,13 0,4 0,01 8×1011
* за двигатели с по-малко от 0,75 dm3 на цилиндър и при максимална мощност постигана над 3000 оборота.

Емисии изгорели газове за големи товарни превозни средства

[редактиране | редактиране на кода]
Евронорми на емисиите за категория N3, EDC, (2000 и повече)
Стандарт Време CO (g/kWh) NOx (g/kWh) HC (g/kWh) PM (g/kWh)
Euro 0 1988 – 92 12,3 15,8 2,6 NA
Euro I 1992 – 95 4,9 9,0 1,23 0,40
Euro II 1995 – 99 4,0 7,0 1,1 0,15
Euro III 1999 – 2005 2,1 5,0 0,66 0,1
Euro IV 2005 – 08 1,5 3,5 0,46 0,02
Euro V 2008 – 12 1,5 2,0 0,46 0,02
Евронорми на емисиите за цикъл ECE R49 и по-стари
Стандарт Време CO (g/kWh) NOx (g/kWh) HC (g/kWh) PM (g/kWh)
Euro 0 1988 – 92 11,2 14,4 2,4 NA
Euro I 1992 – 95 4,5 8,0 1,1 0,36
Euro II 1995 – 99 4,0 7,0 1,1 0,15

Подобрено екологично превозно средство

[редактиране | редактиране на кода]

Подобреното екологично превозно средство или EEV е термин, използван в европейските емисионни стандарти за определяне на „чисто превозно средство“ > 3,5 тона в категорията M2 и M3. Стандартът е между нивата Euro V и Euro VI.

Емисионни стандарти за извънпътна подвижна техника

[редактиране | редактиране на кода]

Терминът „извънпътна подвижна техника“ (NRMM) се използва в европейските стандарти за емисиите на двигатели на машини, които не се използват главно по обществените пътища. Това определение включва превозни средства с висока проходимост, както и железопътни превозни средства.

Европейските стандарти за дизеловите двигатели, които не са автомобилни, хармонизират стандартите на САЩ за СИП и включват постепенно строго определени нива, известни като етапи I-IV. Етап I / II е част от директивата от 1997 г. (Директива 97/68 / ЕО). Тя се изпълнява на два етапа, като етап І се изпълнява през 1999 г., а етап II се изпълнява между 2001 и 2004 г. През 2004 г. Европейският парламент приема стандартите на етап III / IV. Стандартите от Етап III са допълнително разделени на етапи III А и III Б, които са въведени поетапно между 2006 и 2013 г. Стандартите от Етап IV са въведени от 2014 г.

От 1 януари 2015 г. държавите членки на ЕС е трябвало да гарантират, че корабите в Балтийско море, Северно море и Ламанша използват горива със съдържание на сяра, не по-голямо от 0,10 %. Високо съдържание на сяра все още е възможно, но само ако са налице подходящи системи за почистване на отработилите газове.[6]

  1. EU: Light-duty: Emissions History // transportpolicy.net. Посетен на 8 октомври 2015. (на английски)[неработеща препратка]
  2. EU: Heavy-duty: Emissions History // transportpolicy.net. Посетен на 8 октомври 2015. (на английски)
  3. EU CO2 standards for passenger cars and light-commercial vehicles // Архивиран от оригинала на 2016-01-07. Посетен на 2015-10-09.
  4. а б в г EU Emission Standards for Passenger Cars // dieselnet.com. Посетен на 8 октомври 2015. (на английски)
  5. EU Emission Standards for Heavy-Duty Diesel Engines // dieselnet.com. Посетен на 8 октомври 2015. (на английски)
  6. Transport & Environment – Emissions from Maritime Transport // European Commission, 16 февруари 2015. Посетен на 28 февруари 2015.